Моето бизнес пътуване до Румъния

Планирам поредно бизнес пътуване. Този път е до съседна Румъния. Имам насрочена среща в 10:00 часа в сектор 2 на Букурещ.

Решавам да пътувам с автобус, тъй като шофирането през нощта ще ме измори безкрайно и така срещата ми няма да бъде никак ефективна. Избирам автобус, а не самолет, защото разстоянието е малко, от София до Букурещ са само 380 км. Цената на билета до Букурещ е 52,00 лева, но мисля да си купя двупосочен билет, защото смятам да се използвам отново автобус. След срещата възнамерявам да разгледам града и да се прибирам към София, защото имам напрегната седмица и всеки ден е ценен. Двупосочният билет струва 82,00 лева, което звучи много добре. Автобуси по този маршрут има всеки ден. От София автобусът тръгва от централна Автогара в 00:30 часа. Когато хвърлих поглед към автобусите, видях, че не са много нови, което ме прави скептична относно качеството на пътуване и по-точно възможността да отпочина добре през нощта, докато пътувам. Но билетът вече е купен. Хрумва ли добра идея в списъка за пътуване да включва надуваема възглавничка, която ще ме предпази от много вероятното схващане на врата.

Автобусът тръгна на секундата и няколко минути по-късно с изненада установявам, че вози доста комфортно. Със заглъхването на светлините на големия град, автобусът утихва и неусетно се унасям. След няколко часа се събуждам от гласа на шофьора, който обявява 20 минутна почивка, където може да се ползва тоалетна и да се похапне нещо.  Междувременно разбирам, че се намираме на крайпътна отбивка в близост до Плевен. Следващата спирка е Русе, където слязоха доста хора, а минути след това дойде и „границата“. Минаха две проверки, което не отне повече от 15-тина минути. Голяма част от посоченото време отне събирането, подпечатването и връщането на паспортите на пътуващите (няма проблем да се ползва лична карта, не зная какви са аргументите на тези 10-тина човека да представят паспорти). В 7 и нещо слънцето се опитваше да пробие есенната мъгла, когато навлязохме в покрайнините на столицата Букурещ, и точно в 8:00 часа автобусът спря на автогара Филарет - единствената предвидена спирка в столицата Букурещ.

Добра идея е да се снабдите с леи още от България. Аз не успях, защото моята банка се оказа че не работи с тази валута (предполагам, че и другите не работят). В такъв случай алтернатива е бюрата за обмяна на валута. Впоследствие открих едно невзрачно change бюро на ул. „Граф Игнатиев” срещу пазара, до индийското магазинче, където обменят всякакви валути без комисионна. Въпреки че отдавна сме отминали периода на ранните 90-те, бюрата за обмяна на валута в района на автогарата ми напомниха тези смутни времена, не посмях да вляза. Може би впечатлението ми е погрешно, съжалявам, но се дължи обкръжаващата среда. И така заминах без да разполагам с местна валута, бях спокойна, защото разполагах с евро банкноти, които можех да обменя във всяка Румънска банка. Имайте предвид обаче, че банките в Румъния отварят в 9:00 часа. Пристигайки в 8:00 часа сутринта без никакви леи, не можех да взема такси, нито да изпия чаша кафе, което ми беше много необходимо в този момент. За това пък повървах от сектор 4 към сектор 2, като следвах посоката на срещата, което доста ме разсъни и освежи; свърши работата на половин кафе.

 В Букурещ не бях ходила преди, имах спомен от един нощен преход през Румъния, когато всичко беше пълен мрак, очертанията на пътя едва се виждаха, хората се бяха събрали около запалени варели и обстрелваха колата ни с камъни!  Първи впечатления от Букурещ: улиците са широки, тротоарите – свободни от автомобили, удобни за ходене пеша и разходки. Хората изглеждат много сходно с тези в България, но доста по-ведри и ентусиазирани – констатация, която ме натъжи. Говорих с няколко човека за посоката на сектор 2, телефонът ми така и не намираше мрежа, никакъв проблем с разбирането на английски. Спомних си предаване, което гледах неотдавна, в което се цитираше проучване колко се ползват чужди езици. За Румъния проучването казваше, че около 50% от населението говорят английски и 40% френски. Тогава си казах „no way”! През деня комуникирах с много румънци, само шофьора на такси обратно към автогарата не знаеше език, на които да поговорим. Не беше обаче никакъв проблем да разбере посоката на курса Autogara Filaret. Всички хора, които срещнах говореха английски , а по-възрастните  -  френски. Това наистина ме изненада и очарова. И второто нещо, което ме очарова и то пак е свързано с хората: усмихнати, много учтиви, много мили.

Първоначалното и най-точно определение за архитектурата на румънската столица е странна и различна, а още не бях видяла разностилните сгради в центъра и разбира се, сградата на парламента.

 Стана 9 часа и по пътя съзрях една Румънска банка, където успях да се снабдя с много нужните ми румънски пари (1 € = 4,55 RON).  Не ми остана много време до часа на срещата, защото в банката ме обслужиха бавно, затова трябваше да намеря такси веднага и да се надявам на малък трафик. Такси хванах веднага.  За десет минути бях там. Оказа се, че да пътуваш с такси в Букурещ си струва. Цената на изминат километър  е 1,38RON, което е около 0,60 стотинки. Адресът беше ясен на шофьора, а до мястото на срещата таксито ми струваше под 10 RON или около 4 лева с бакшиша и любезната компания на шофьора. Като пристигнах по-рано, най-накрая имах време да изпия едно истинско румънско кафе, пък макар и капучино, докато си преговарях основното за предстоящата среща.

 

Срещата ми се оказа дълга, изтощителна и недотам ползотворна, не успях да постигна желания резултат. Специални благодарности на консулския отдел на Българското посолство в Букурещ и по-специално на консул Петър Принов за всички положени усилия и всеотдайността! Въпреки че бях изморена и малко потисната от неочаквания обрат на деловите ми ангажименти, Букурещ ме привлече и аз искам да отида пак и да го опозная. За съжаление, както винаги се случва с условията на ограничени ресурси, времето ми напредна силно - останаха само 2 часа до отпътуването на автобуса. Решавам да отида и направя панорамна обиколка на парламента с такси, за да можа да се разходя в центъра.

Сградата на парламента е наистина внушителна! Идеята за постояването й се ражда след посещение на Николае Чаушеску в Северна Корея през 1972г. Първоначално била наричана Дом на републиката и Дом на народа. Сградата представлява дворец на румънския диктатор, осъден без право на обжалване и екзекутиран на Коледа през 1989г. Непосредствено с идването на демокрацията има идея сградата да се разруши. Добре, че това не се е случило. След 2004г. започват да я наричат Палат на парламента. Днес в нея се помещават двете камери на парламента, Националния музей за съвременно изкуство, Музей на тоталитаризма и социалистически реализъм. Построяването на всички величествени здания по света поглъщат огромни ресурси, без изключения, според някои източници, сградата на румънския парламент - около 3,3 млрд.

Да се обиколи това здание с такси беше най-доброто попадение за деня. Наистина огромна, най-голямата сграда, която съм виждала! (Втората най-голяма административна сграда в света след Пентагона). Не зная колко материали са били необходими за нейното построяване, но вероятно са привършили голяма част от природните находища на Румъния. „Грандоманско”! - както се изрази нашият шофьор на такси в ролята на екскурзовод.

 

Измежду румънската Триумфална арка, румънския Атенеум, парк Карол I, Националния художествен музей и стария град в район Липскани, избирам за малкото останало време да видя площада на Университета. Френското влияние се усеща по целия град: от сградите на 19 век, през парковете във френски стил, триумфалната арка, до френско говорящите румънци и старите френски книги, изложени пред Унивеститета за продан. Най-накрая намирам една сходна черта с българите: чуждопоклонничеството; все харесваме чуждото повече от своето. Часът минава 14 и след като ми премина неприятното усещане от срещата, огладнях страхотно. Избирам малък ресторант с гледка към Университета във френски стил. Храната и обслужването са отлични, цените сносни. След по-детайлно вглеждане в обстановката и хората около мен разбирам, че това е място, което румънците си позволят при специални поводи.

 

Става около 15:25 и е време да се огледам за такси към Автогара Филарет. Нямаше повече време, а аз даже не успях да си купя сувенир от Букурещ. Стоките им са евтини, могат да се купят изгодно много хубави дрехи, вещи, подаръци.

Вярвате или не, абсолютно прецизно, автобусът потегли точно в 16:00 часа, а аз потъвам в мисли за този прекрасен град, в който искам да се върна скоро, ако може не по работа. Харесах Париж, може би за това харесах и малкия Париж.

 Телефонно Румъния се избира : +40 и 21 за Букурещ.


 

Кредит за малки и средни фирми по програма JEREMIE

За тези от нас, които се интересуват от бизнес и новини, свързани с бизнеса, финансиране по програма JEREMIE не е нещо непознато, най-вече защото този вид бизнес кредит се предлага от няколко години на българския пазар. Партньори по програмата са няколко банки. От техните реклами разбираме, че кредитът е предназначен за малки и средни предприятия, за размера на кредита и да се обадим на банката. И само толкова.

Ако стартираме първоначално проучване в интернет за условията за получаване на кредит по програма JEREMIE, ще добием представа за основните изисквания, а именно че:

кредити се отпускат на микро, малки или средни предприятия, регистрирани и извършващи дейност на територията на Република България, със следните показатели:
- средносписъчен персонал < 250 души
- годишен оборот ≤ 97 500 000 лв.
- стойност на активи ≤ 84 000 000 лв.

и предимно за това каква фирма не може да получи такъв кредит:

вашата дейност не трябва да попада в ограничените или изключени сектори - производство и търговия с тютюневи и алкохолни изделия; първично производство на селскостопански продукти; рибарство и аквакултури; закупуване на превозни средства за транспортни услуги; производство и продажба на въглища; финансова дейност.

Финансиране по програма JEREMIE не може да бъде използвано за:

• Разходи / проекти, които са предмет на държавна помощ и / или на друга оперативна програма, с изключение на проекти по ОП "Конкурентноспособност".
• Рефинансиране или преструктуриране на вече направени разходи или кредити на фирмата.
• Съдебни разноски или възстановимо ДДС.

Повече информация от тази, от Интернет канала не може да се получи. След като установяваме, че отговаряме на горните условия, започваме по-задълбочено проучване за възможности за получаване на бизнес кредит с конкретни параметри - кредит в размер на 100 000 лева за новостартиращо предприятие.

 

Събраната информация от проучването показва следното:

Девет банки са партньори на програма JEREMIE: ДСК, Райфайзен банк, Първа Инвестиционна Банка, Обединена Българска Банка, СИБАНК, Прокредит Банк, Уникредит Булбанк, Алианц България, Сосиете Женерал.

Банките, работещи по програма JEREMIE инвестират в микро, малки и средни предприятия с дейност минимум една година, година и половина и две години. Твърди изисквания за минимални приходи от продажби няма. Всяко дружество се разглежда отделно и съобразно пазара, на който оперира, неговия бизнес и възможностите за обезпечение и на тази база се взема решение за отпускане на кредит и условията по него. Някои от банките предлагат кредит за новостартиращи предприятия, но изискванията за обезпечения са недвижимо и движимо имущество или гарант друго юридическо лице, чиито активи да обезпечат кредита. Размерът на годишната лихва варира според предлаганото от клиента обезпечение, като се движи в диапазон 6%- 8%. Начислява се годишна такса за управление на кредита. Такса за разглеждане на документите за кандидатстване в повечето банки няма.

Най-удачни условия за бизнес кредит по програма JEREMIE за новостартиращи фирми в момента предлага Прокредит Банк – с изискване за минимум 6 месеца дейност, няма изисквания за минимални приходи от продажби, предлаганите обезпечения биха могли да се договорят според финансовите показатели на предприятието, размера и срока на кредита. За кандидатстване банката не изисква бизнес план.

За категоризацията и прекатегоризацията

Само човек, който не се е сблъсквал с работата на администрацията в България, не знае колко милиони нервни клетки човек може да загуби само при една среща с такъв служител от т. н. държавна администрация...

Отдел “категоризация” на Общинско предприятие “Туристическо обслужване” на Столична община е мястото, където се извършва категоризацията на търговски обекти – заведения, ресторанти, мотели, хотели, а също така и прекатегоризацията на тези обекти. Последното се налага да се направи, когато се сменя юридическото лице, което стопанисва обекта.

Подаването на документи отнема цели 3 посещения. Ако четете този материал ще си спестите две от тях. Не че при първото си посещение не носих всички изисквани документи, просто нямах късмет.  Отидох около 14 часа в сряда, което се оказа извън работното време с граждани на отдела. Работното им време пробуди у мен чувство на безсилна революция:

Понеделник – 9:00-12:00 часа и 13:00 -15:00  часа

Вторник - 9:00 -12:00  часа и 13:00 -15:00  часа

Сряда - 9:00 -12:00  часа

Четвъртък - 9:00 -12:00  часа и 13:00 -15:00  часа

Петък- 9:00 -12:00  часа

Повече информация за работното време на тази структура и контакти ще намерите тук: http://info-sofia.bg/bg/contacts-bg.html

На първото си посещение имах удоволствието да получа “специално” отношение - служителката там беше толкова “любезна”, като ми обясни с доста груб тон, че специално заради мен са затворили вратата! Опитах се да възразя, но нямаше никакъв смисъл. При така създалото се напрежение, не успях да изкопча почти никаква информация. Въпросът ми: “може ли да потвърдите дали разполагам с всичко необходимо?” беше прекъснат още на “може ли да...” с лаконичното “не”. Това, че ми е необходим фирмения печат, иначе документите няма да бъдат разгледани, ми казаха на второто посещение. Аз обаче не се отказах и успях да задам цял втория си въпрос: “може ли да изпратя документите по електронен път?”, на което получих отговор точно копие на предходното “не”. Второто си посещение планирах в рамките на работното време, когато платих таксата (150 лв.) и успях на подам документите. Целта на третото посещение беше да поставя печат на всички попълнени формуляри, нищо че на всички копия предварително надлежно бях поставила мокър печат с текст “вярно с оригинала” - все пак това не е първото ми подаване на документи за категоризация.

 

 

Почитател съм на поговорката, че човек се учи цял живот, но в България се учи всеки път, при всяка среща с държавната администрация, няма никаква повторяемост и поради това прогнозируемост. Това е, което плаши инвеститорите толкова много и представлява фактор при вземане на решение за инвестиране в която и да е държава.

Силно се надявам да свърша тази елементарна процедура с четири посещения, последното - за да върна старата категорийна символика и да взема новата. Това обаче ще стане след около 2 месеца. Надявам се също така да няма възражения по подадените документи от Комисията по категоризация, защото в противен случай процедурата ще отнеме още време, и още много нервни клетки ще загинат.

 

ПРОЦЕДУРА: Прекатегоризация на търговски обект

Възможно време: 1 час.

Да се подготвят документите, да се сканират и да се изпратят по имейла. Таксата да се плати по банков път.

 

Реално (загубено) време: 10 часа.

Много излишни посещения, ненужно време за обработка на документи.

 

 

Интернет адресът на Общинско предприятие “Туристическо обслужване” е: http://info-sofia.bg

Ifo World Economic Climate

Тази седмица бяха публикувани резултатите на Института Ifo със седалище Мюнхен, Германия. Организацията изследва нивата на световния икономически климат четири пъти годишно, т.е. всяко тримесечие. Проучването се извършва на база на очакванията на стотици предприемачи и управители на фирми по света, в което е включена и нашата компания V Consulting Bulgaria.

Най-новите резултати отчитат тенденциите и нагласите на малкия и среден бизнес от позицията на юли 2013г.  

Резултатите от проучването може да изтеглите от интернет страница на адрес: http://www.vconsulting.eu/bg/index-2.html

Актуална информация за издаване на удостоверение от БАБХ

Въпреки скъсяване на срока за издаване на удостоверие от БАБХ чрез промяна в Закона за храните, удостоверение в законоустановения срок не се получава.

Заявление, подадено на 11.06 с извършена проверка от инспектори на 13.06 стана готово на 12.08 или това прави 61 дни!

 

Така се оказва, че в момента срока за реалното получаване на удостоверението е дори повече, в сравнение с този преди промените в Закона, когато беше 56 дни.

В очакване на публикуване на доклад 2014 на Световна банка за условията за правене на бизнес

World Bank Doing business report, изследващо условията за правене на бизнес, тези дни аносира доклад 2014, чийто данни ще бъдат официално публикувани през есента.

Проучването се провежда ежегодно от 2003-та година насам и обхваща 185 икономики по света. То измерва ефективността на разпоредбите, регулациите и институциите, касаещи малкия и среден бизнес. На база на събраните данни съобразно следните десет критерии се изготвя класацията Ease of Doing Business (леснота на правене на бизнес):

1) Стартиране на бизнес
2) Разрешителни за строеж
3) Назначаване на служители и работници
4) Регистриране на собственост
5) Получаване на кредит
6) Защита на инвеститорите
7) Плащане на данъци
8) Международна търговия
9) Разрешаване на спорове
10) Закриване на бизнес

 

 

 

 

Последните три години България слиза надолу както в обобщаващата класация “леснота на правене на бизнес”, така и по отношение на “започване на бизнес”.

Година	Ease of Doing Business Rank	Starting a business Rank
2011	51	43
2012	59	49
2013	66	57

 Doing Business e много популярнен доклад по целия свят, който съветва милиони инвеститори относно условията за правене на бизнес в отделните държави по света. Той е и най-даунлоудваният доклад от всички в групата доклади, изготвяни от Световна банка. Повече информация има тук: http://www.doingbusiness.org/special-features/infograph

V Consulting Bulgaria e сътрудник по проекта Doing Business от 2009-та.

Последният публикуван доклад е достъпен на адрес: http://www.doingbusiness.org/reports/global-reports/doing-business-2013

Очакваме с нетърпение публикуването на новия Doing Business 2014 report.

 

За едно от разрешителните за заведения (издавано от БАБХ)

Както знаете, един от проблемите пред бизнеса са честопроменящите се правила и изисквания. Вижте как...
 

Малкият бизнес е особено чувствителен към процедурите и правилата, тъй като се предполага, че той няма ресурс за наемане на т.н. външни специалисти, които да свършат работата вместо Управителя и поне още един човек, както стават нещата с придобиване на изискваните по закон разрешителни за функциониране на едно заведение. Разрешителните се изискват и в двата случая: при стартиране на бизнес със заведение и при смяна на юридическото лице, което стопанисва обекта. Не може да наемете или закупите заведение и да работите с разрешителните на друго юридическо лице. Незаконно е и подлежите на санкции.

Ако имате базовото разрешително – разрешително от съответната община за помещението в съответствие с неговото предназначение – супер! Втората стъпка е да извадите удостоверението за регистрация на заведение за обществено хранене от Областната агенция по безопасност на храните (БАБХ). Това разрешително е задължително за всички заведения, дори тези, които предлагат само напитки като кафе-аперитивите или кафе-баровете.

Таксата в БАБХ за регистрация и пререгистрация остава непроменена, в размер на 34,00 лева. Новото в работата на тази Агенция е, че вече не заплащате таксата за регистрация на служителката в БАБХ, която приема заявлението за регистрация, а ще трябва да ги преведете чрез клон на Инвестбанк – банката, събираща такси на държавната администрация. Няма да ви приемат документите без копие от платежното от банката. Гишето на банката се намира на входа на сградата от вътрешната страна като за тази разходка ще ви вземат такса 2,50 лева. Ето как в процедурата се прибавя още една точка, и още една бележка за финансов разход - за вас.

Промяната в Закон за храните, и по специално скъсяване на времето за издаване на разрешителното е добра стъпка в правилната посока. Законоустановеният срок преди беше 52 дни, което на езика на бизнеса означава два месеца заплащане на разходи без възможност за реализиране на приходи. За да извършва заведението търговска дейност е необходимо касов апарат, който се регистрира в съответната Община с придружаващ пакет документи, включително удостоверението от БАБХ. Промените в чл.12, ал. 9 от Закона за храните ни казва, че в рамките на 10 дни от подаване на заявлението се извършва проверка от инспектори на БАБХ, а срокът за регистриране на обекта и издаване на удостоверението за регистрация е в 15 дневен срок след извършената проверка т.е. така максималният срок се скъсява до 25 дни. Практиката обаче показва друго: заявление, подадено на 11 юни с извършена проверка на 13 юни (Браво!), към 18 юли удостоверение не е издадено или това прави нарушение на закона с цели 20 дни!, като са изминали 37 дни от подаване на заявлението. Сега ни остава само едно: да се надяваме то да стане в рамките на стария законоустановен срок. Защо са ни нужни закони и правила, като си ги правим нещата както и когато може?

А ако решите да подадете сигнал за оплакване на телефона, рекламиран в сайта на Агенцията по храните като телефон за сигнали и оплаквания, от там ще ви отговорят, че удостоверенията не зависят от тях и че те са само телефонен център.

Една препоръка от мен: планирайте нещата с оглед на реалния срок и ситуация.

Какво работи Управителят?

Навярно всички сте подали в ситуацията, в която някога сте попитали някого „Какво работите?” и отговорът е бил –„Управител”.

В структурата на българската икономика средните и малки фирми съставляват 98,6% от всички предприятия. Много, нали? В тази статистика, за разлика от много други, не сме изключение, МСП представляват около 99 % и от дружествата в Eвропейския Съюз. Ето защо да са ви отговорили по този начин е много вероятно.

Какво всъщност работи Управителят? Разберете в този материал.

При малките и средни предприятия, и най-вече тези с персонал под 100 човека, най-срещаната конфигурация е търговецът при ЕТ или собственика на капитала на дружеството да се занимава с управлението на бизнеса, т.е. да е и Управител. Разбира се, би могло и да има назначен професионален мениджър. Общоразпространеното мнение е, че Управителите са шефове, а шефовете не правят (работят) нищо.

Функциите, които изпълнява Управителя в ежедневната си работа са много и различни. Основните са в следните три направления:

1.      Управлява основната дейност на фирмата

2.      Управлява работните процеси

3.      Управлява хората

Други функции, изпълнявани от Управителя са:

-       Насочва в каква посока да върви компанията
-       Получава и обработва информация
-       Поставя задачи и срокове
-       Изграждат екипи
-       Разпределя ресурси
-       Заседава
-       (Де)Мотивира служителите
-       Взема решения
-       Назначава, наказва, освобождава персонал
-       Организира бизнес процеси
-       Координира работата на отделите или отделните служители
-       Делегира права и задава правомощия за вземане на определени решения
-       Издава заповеди и дава нареждания
-       Разпорежда се с активите на компанията
-       Борави с документи и подписва договори
-       Идентифицира възникнали проблеми и ги решава
-       Обучава и мотивира своите служители
-       Волно или неволно гради корпоративната култура в организацията
-       Общува с контрагенти (клиенти, доставчици, партньори)
-       Структурира дейностите във фирмата
-       Преговаря и договаря
-       Чертае планове и прави прогнози
-       Контролира дейности и екипи
-       Следи за изпълнението на поставените задачи

-       Представлява компанията и т.н.

От посоченото по-горе, става ясно, че работата на Управителя е отговорна, натоварваща, динамична ..., но в никакъв случай не може да се нарече скучна.