Моето бизнес пътуване до Румъния

Планирам поредно бизнес пътуване. Този път е до съседна Румъния. Имам насрочена среща в 10:00 часа в сектор 2 на Букурещ.

Решавам да пътувам с автобус, тъй като шофирането през нощта ще ме измори безкрайно и така срещата ми няма да бъде никак ефективна. Избирам автобус, а не самолет, защото разстоянието е малко, от София до Букурещ са само 380 км. Цената на билета до Букурещ е 52,00 лева, но мисля да си купя двупосочен билет, защото смятам да се използвам отново автобус. След срещата възнамерявам да разгледам града и да се прибирам към София, защото имам напрегната седмица и всеки ден е ценен. Двупосочният билет струва 82,00 лева, което звучи много добре. Автобуси по този маршрут има всеки ден. От София автобусът тръгва от централна Автогара в 00:30 часа. Когато хвърлих поглед към автобусите, видях, че не са много нови, което ме прави скептична относно качеството на пътуване и по-точно възможността да отпочина добре през нощта, докато пътувам. Но билетът вече е купен. Хрумва ли добра идея в списъка за пътуване да включва надуваема възглавничка, която ще ме предпази от много вероятното схващане на врата.

Автобусът тръгна на секундата и няколко минути по-късно с изненада установявам, че вози доста комфортно. Със заглъхването на светлините на големия град, автобусът утихва и неусетно се унасям. След няколко часа се събуждам от гласа на шофьора, който обявява 20 минутна почивка, където може да се ползва тоалетна и да се похапне нещо.  Междувременно разбирам, че се намираме на крайпътна отбивка в близост до Плевен. Следващата спирка е Русе, където слязоха доста хора, а минути след това дойде и „границата“. Минаха две проверки, което не отне повече от 15-тина минути. Голяма част от посоченото време отне събирането, подпечатването и връщането на паспортите на пътуващите (няма проблем да се ползва лична карта, не зная какви са аргументите на тези 10-тина човека да представят паспорти). В 7 и нещо слънцето се опитваше да пробие есенната мъгла, когато навлязохме в покрайнините на столицата Букурещ, и точно в 8:00 часа автобусът спря на автогара Филарет - единствената предвидена спирка в столицата Букурещ.

Добра идея е да се снабдите с леи още от България. Аз не успях, защото моята банка се оказа че не работи с тази валута (предполагам, че и другите не работят). В такъв случай алтернатива е бюрата за обмяна на валута. Впоследствие открих едно невзрачно change бюро на ул. „Граф Игнатиев” срещу пазара, до индийското магазинче, където обменят всякакви валути без комисионна. Въпреки че отдавна сме отминали периода на ранните 90-те, бюрата за обмяна на валута в района на автогарата ми напомниха тези смутни времена, не посмях да вляза. Може би впечатлението ми е погрешно, съжалявам, но се дължи обкръжаващата среда. И така заминах без да разполагам с местна валута, бях спокойна, защото разполагах с евро банкноти, които можех да обменя във всяка Румънска банка. Имайте предвид обаче, че банките в Румъния отварят в 9:00 часа. Пристигайки в 8:00 часа сутринта без никакви леи, не можех да взема такси, нито да изпия чаша кафе, което ми беше много необходимо в този момент. За това пък повървах от сектор 4 към сектор 2, като следвах посоката на срещата, което доста ме разсъни и освежи; свърши работата на половин кафе.

 В Букурещ не бях ходила преди, имах спомен от един нощен преход през Румъния, когато всичко беше пълен мрак, очертанията на пътя едва се виждаха, хората се бяха събрали около запалени варели и обстрелваха колата ни с камъни!  Първи впечатления от Букурещ: улиците са широки, тротоарите – свободни от автомобили, удобни за ходене пеша и разходки. Хората изглеждат много сходно с тези в България, но доста по-ведри и ентусиазирани – констатация, която ме натъжи. Говорих с няколко човека за посоката на сектор 2, телефонът ми така и не намираше мрежа, никакъв проблем с разбирането на английски. Спомних си предаване, което гледах неотдавна, в което се цитираше проучване колко се ползват чужди езици. За Румъния проучването казваше, че около 50% от населението говорят английски и 40% френски. Тогава си казах „no way”! През деня комуникирах с много румънци, само шофьора на такси обратно към автогарата не знаеше език, на които да поговорим. Не беше обаче никакъв проблем да разбере посоката на курса Autogara Filaret. Всички хора, които срещнах говореха английски , а по-възрастните  -  френски. Това наистина ме изненада и очарова. И второто нещо, което ме очарова и то пак е свързано с хората: усмихнати, много учтиви, много мили.

Първоначалното и най-точно определение за архитектурата на румънската столица е странна и различна, а още не бях видяла разностилните сгради в центъра и разбира се, сградата на парламента.

 Стана 9 часа и по пътя съзрях една Румънска банка, където успях да се снабдя с много нужните ми румънски пари (1 € = 4,55 RON).  Не ми остана много време до часа на срещата, защото в банката ме обслужиха бавно, затова трябваше да намеря такси веднага и да се надявам на малък трафик. Такси хванах веднага.  За десет минути бях там. Оказа се, че да пътуваш с такси в Букурещ си струва. Цената на изминат километър  е 1,38RON, което е около 0,60 стотинки. Адресът беше ясен на шофьора, а до мястото на срещата таксито ми струваше под 10 RON или около 4 лева с бакшиша и любезната компания на шофьора. Като пристигнах по-рано, най-накрая имах време да изпия едно истинско румънско кафе, пък макар и капучино, докато си преговарях основното за предстоящата среща.

 

Срещата ми се оказа дълга, изтощителна и недотам ползотворна, не успях да постигна желания резултат. Специални благодарности на консулския отдел на Българското посолство в Букурещ и по-специално на консул Петър Принов за всички положени усилия и всеотдайността! Въпреки че бях изморена и малко потисната от неочаквания обрат на деловите ми ангажименти, Букурещ ме привлече и аз искам да отида пак и да го опозная. За съжаление, както винаги се случва с условията на ограничени ресурси, времето ми напредна силно - останаха само 2 часа до отпътуването на автобуса. Решавам да отида и направя панорамна обиколка на парламента с такси, за да можа да се разходя в центъра.

Сградата на парламента е наистина внушителна! Идеята за постояването й се ражда след посещение на Николае Чаушеску в Северна Корея през 1972г. Първоначално била наричана Дом на републиката и Дом на народа. Сградата представлява дворец на румънския диктатор, осъден без право на обжалване и екзекутиран на Коледа през 1989г. Непосредствено с идването на демокрацията има идея сградата да се разруши. Добре, че това не се е случило. След 2004г. започват да я наричат Палат на парламента. Днес в нея се помещават двете камери на парламента, Националния музей за съвременно изкуство, Музей на тоталитаризма и социалистически реализъм. Построяването на всички величествени здания по света поглъщат огромни ресурси, без изключения, според някои източници, сградата на румънския парламент - около 3,3 млрд.

Да се обиколи това здание с такси беше най-доброто попадение за деня. Наистина огромна, най-голямата сграда, която съм виждала! (Втората най-голяма административна сграда в света след Пентагона). Не зная колко материали са били необходими за нейното построяване, но вероятно са привършили голяма част от природните находища на Румъния. „Грандоманско”! - както се изрази нашият шофьор на такси в ролята на екскурзовод.

 

Измежду румънската Триумфална арка, румънския Атенеум, парк Карол I, Националния художествен музей и стария град в район Липскани, избирам за малкото останало време да видя площада на Университета. Френското влияние се усеща по целия град: от сградите на 19 век, през парковете във френски стил, триумфалната арка, до френско говорящите румънци и старите френски книги, изложени пред Унивеститета за продан. Най-накрая намирам една сходна черта с българите: чуждопоклонничеството; все харесваме чуждото повече от своето. Часът минава 14 и след като ми премина неприятното усещане от срещата, огладнях страхотно. Избирам малък ресторант с гледка към Университета във френски стил. Храната и обслужването са отлични, цените сносни. След по-детайлно вглеждане в обстановката и хората около мен разбирам, че това е място, което румънците си позволят при специални поводи.

 

Става около 15:25 и е време да се огледам за такси към Автогара Филарет. Нямаше повече време, а аз даже не успях да си купя сувенир от Букурещ. Стоките им са евтини, могат да се купят изгодно много хубави дрехи, вещи, подаръци.

Вярвате или не, абсолютно прецизно, автобусът потегли точно в 16:00 часа, а аз потъвам в мисли за този прекрасен град, в който искам да се върна скоро, ако може не по работа. Харесах Париж, може би за това харесах и малкия Париж.

 Телефонно Румъния се избира : +40 и 21 за Букурещ.